1. Skip to Menu
  2. Skip to Content
  3. Skip to Footer

Дерек става автор на комикси в третата част на „Историите на Дерек“

Третата книга от поредицата на Дженет Тажиян „Историите на Дерек“ е вече тук! „Животът ми като автор на комикси“ разказва за приключенията и проблемите на Дерек Фалън – тринайсетгодишен хлапак, който обожава скейтборда си, рисуването на комикси и създаването на забавни илюстрации към непознатите думи, които среща в ежедневието (рисунките в книгата са дело на сина на авторката, Джейк Тажиян).

„Животът ми като автор на комикси“ засяга интересни теми за приятелството, училищния тормоз и емпатията между децата, което прави романа изключително подходящ за обсъждане – не само между деца и родители, но и в час на класа в училище. 

Всичко започва с пристигането на нов ученик. Казва се Умберто и се придвижва с инвалидна количка. Опитите на Дерек да се сприятели с него и да му предложи помощ са посрещнати с открита враждебност от момчето. Умберто си поставя за цел да превърне Дерек в посмешище и бързо привлича околните на своя страна. Кой не би повярвал на мило хлапе, което се придвижва на колела?

Как ще се справи Дерек с деликатната ситуация и докъде ще стигне кариерата му на автор на комикси, ще разберете в третия роман от „Историите на Дерек“.

Ако искате да научите повече за поредицата, авторите или самия Дерек, можете да харесате страницата във фейсбук ‪https://www.facebook.com/IstoriiteNaDerek и хаштаг #‎ИсториитеНаДерек‬.

На читателите на Данибон издателство „Софтпрес“ подарява специално една глава от „Животът ми като автор на комикси“ и комикса СУПЕР ФРАНК, чийто автор е не кой да е, а самият Дерек Фалън!

Ще ми каже ли някой какво става?

Щом звънецът бие, се обръщам да покажа новата си рисунка на Умберто, но той вече е по средата на класната стая и се отправя към пейките на двора.

– Бърз е – казва Мат.

– Чух, че бил у баба си, която живее в доста опасен квартал, и бил прострелян – шепне Карли. – ЗАТОВА е в инвалидна количка.

– Няма начин! – казвам аз.

Мат е съгласен:

– В скучното ни училище никога не би дошъл някой, който се е озовал в инвалидна количка след престрелка!

– Просто казвам това, което чух. – Карли изтичва да настигне Мария и Нанси, разговорът очевидно й доскучава.

– Ако е заради рана от куршум... – започвам аз.

– Не е – уверява ме Мат.

– Знам, но ако е, мислиш ли, че ще е в количката завинаги или само временно?

Мат завърта очи:

– Това е заради Франк, нали?

– Само казвам... ако Умберто трябва да прекара остатъка от живота си в инвалидна количка, някой като Франк наистина би му помогнал.

Докато говоря, Мат непрекъснато наднича през рамото ми и след няколко минути и аз се обръщам да видя какво гледа. Умберто е на двора с още три деца. В едната си ръка държи стик за лакрос – онази странна игра, която никога не съм разбирал, а с другата ръка непрекъснато върти колелото на инвалидната количката. Когато топката се насочва към него, се навежда напред и я хваща в мрежата на стика, сякаш това е най-елементарното нещо на света.

– По-добър е от мен на лакрос - казва Мат. – А аз мога да тичам.

– Аз даже не знам ПРАВИЛАТА на лакрос. Откъде са взели стикове?

И още по-важното – как така Умберто вече се е запознал с толкова хора?

Прав е. Вече ми се струва абсурдно да питам Умберто дали иска да го запозная с моя капуцин. И става още по-абсурдно, когато Умберто внезапно спира до мен.– Не съм сигурен, че ще иска да слуша за Франк – вметва Мат.

– Страхотно хващане – казвам му. – Да не си бил в отбора по лакрос в старото ти училище?

– В старото ми училище нямаше даже учебници, какво остава за отбор по лакрос.

Докато говори, Умберто гледа някъде над главата ми, сякаш си търси по-интересен събеседник.

– Е, какво стана? – посочвам инвалидната количка. – Нещастен случай ли беше?

– Не, случи се, докато играех шах - отвръща Умберто.

Виждам, че Мат започва да се смее, после внезапно спира. В отношенията ни би настъпил истински разрив, ако застане на страната на новото хлапе, вместо да подкрепи най-добрия си приятел.

Умберто продължава: 

– Но може би ТИ си претърпял някакъв нещастен случай, който те е оставил без мозък.

– Не съм без мозък – отвръщам отбранително. – Просто съм любопитен.

– О, да, като онази маймуна от анимационното филмче. Как се казваше?

„Любопитният Джордж”? Май ще започна да те наричам така.

Умберто придърпва нагоре кожените си ръкавици и ги пристяга.

– Какъв ти е ПРОБЛЕМЪТ? – питам го аз. – Просто се опитвах да се държа приятелски.

– Добре, Джордж! – провиква се той, докато се отдалечава с количката.

Обръщам се към Мат.

– Само на мен ли ми се струва, или той наистина се опита да започне скандал?

– Може би му напомняш на някого, когото мрази.

Върхът! Не стига че преди няколко месеца трябваше да търпя тормоза на Джо и на Бързолета, а сега и новото хлапе ме е взело на мушка.

– Здрасти, Джордж! – подвиква Мария, докато минава покрай нас с Нанси и Карли.

– Умберто не си губи времето – измърморвам аз.

– Всички обичат Любопитния Джордж – казва Карли.

– Да, докато са в детската градина! – намесва се Нанси.

Изобщо не се учудвам, че Карли оптимистката се опитва да погледне на нещата откъм хубавата им страна. Още по-малко се учудвам, че почти всички останали се опитват да ми скапят настроението, преди дори да е станало време за обяд.

Отивам към чина си с наведена глава. Нямам никакво желание да търся неприятности, но те ме намират въпреки това.

– Хей, Джордж! – подвиква Умберто, докато се настанява на мястото си. – Да ти се намира някой банан?

Този път го чуват няколко човека и започват да се смеят. Поглеждам към Мат, който се навежда към чина ми.

– Ти искаше да му разкажеш за Франк, а сега той те прави на маймуна.

Преструвам се, че ще се разсмея, а после хвърлям на Мат предупредителен поглед да замълчи. Тази ситуация не ми харесва. Никак не ми харесва.

 

Още за книгите на "Софтпрес" можете да намерите на сайта или на Фейстбук страницата на издателство "Софтпрес".

...
 

Издателство "Софтпрес" е партньор на Данибон в инициативата "Представи се"  

 

Горещо

Дерек става автор на комикси в третата част на „Историите на Дерек“

Третата книга от поредицата на Дженет Тажиян „Историите на Дерек“ е вече тук! „Животът ми като автор на комикси“ разказва за приключенията и проблемите на Дерек Фалън – тринайсетгодишен хлапак, който обожава скейтборда си, рисуването на комикси и създаването на забавни илюстрации към непознатите думи, които среща в ежедневието (рисунките в книгата са дело на сина на авторката, Джейк Тажиян).

Познавате ли българските писатели? Образователна инициатива между Учебен център "Регалия" и сайта "Данибон"

В навечерието на 3 март стартира образователна инициатива между Учебен център "Регалия" и сайта "Данибон". Предлагаме ви един въпрос, с който да тествате знанията си по литература и дали познавате българските писатели. Отговорете под снимката във Фейсбук страницата "Данибон".

"Кой български писател:

А) създава първото туристическо дружество в България?

Б) е номиниран за Нобелова награда за литература?

В) участва в борбата за освобождение на Македония?

Г) мечтае да бъде художник, но "рисува" със словото?

Всяка подточка изисква отделен отговор."

Спечели "Седем писма от Париж" за Празника на влюбените - инициатива на издателство "Софтпрес" и Данибон

А ето и изненадата - специално за вас, приятелите на Данибон. 

Много съм щастлива, че мога да ви предложа това любопитно въпросче за любимия ни Париж и най-вече - приятна изненада: един от вас ще спечели подарък от партньора на Данибон - издателство Софтпрес. 

Дерек се завръща с „Животът ми като екшън герой“

Мечтата на всяко момче е да бъде екшън герой – да прави опасни каскади, да разгадава загадки и да побеждава лошите, които заплашват да унищожат света.

След като разгада тайната на своето минало в „Животът ми като таен агент“, Дерек получава невероятната възможност да участва като каскадьор и дори като екшън герой в истински холивудски филм, в който голямата звезда е известна тийнейджърка.

Вълшебна Коледа с „Магическа книга за фокуси“ на Каролин Кюнцел

Коледата наближава и някои малчугани вече подготвят програма, включваща стихчета, песнички и други сценични прояви, които да впечатлят баба, дядо и всички роднини, събрани за празника.  Колко пъти обаче може едно дете да изпее „Тихо се сипе белият сняг“, преди всички да заспят от скука, а то самото да намрази пеенето за цял живот?

Не се тревожете, тази Коледа може да е различна с „Магическа книга за фокуси“ на Каролин Кюнцел. От нея всеки може да научи над 50 фокуса за начинаещи, напреднали и професионалисти.